Статии

Оправданията, от които можем да се откажем

Всички използваме хиляди различни оправдания, за да смъкнем отговорността от себе си и да я прехвърлим върху някой или нещо друго. Това са извинения, които използваме ежедневно, за да не се чувстваме толкова виновни за дадено действие /или бездействие/.

Проблема е там обаче, че когато се отказваме от отговорността си, ние казваме „Аз нищо не мога да променя“.  Да се будиш всяка сутрин с мисълта, че нищо не зависи от теб и няма нужда да полагаш усилия не е най- успешната стратегия.

Да се откажем от всички извинения и да започнем да действаме според реалните си възможности, обаче не е като да превключиш копче. Изисква време,  усилия и подкрепа. Въпреки това, първото нещо, което можем да направим е да се научим да разпознаваме оправданията, които използваме, да забележим колко често ги повтаряме и да ги заменим с по- конструктивен вътрешен диалог.

Оправданието се познава лесно, защото е просто обяснение за нещо нередно, което сме направили и е съпроводено от думата НО и всички нейни вариации:

Не искам да си бия детето, обаче понякога си изпускам нервите.

Често закъснявам за срещи, но постоянно излизат непредвидени неща.

Можех да започна нова работа, но моментът не беше подходящ.

Искам да се запиша да уча, само че не си знам призванието.

Ще започна да продавам картините си, но тогава, когато са перфектни.

Вместо да си повтаряме какво сме щели или искали да направим, нека да видим какво действително правим:

Изпускам си нервите и бия детето си.

Често закъснявам за срещи. Не мога да организирам времето си.

Не започнах нова работа. Беше ме страх.

Не се записвам да уча. Не търся призванието си.

Не продавам картините си. Страхувам се, че ще ги критикуват.

И ако положението не ни хареса – поне сега знаем върху какво трябва да поработим. Няма нужда да сме перфектни, но оправданията спират развитието ни. Когато се откажем от тях вземаме нещата в свои ръце и започваме да правим това, което зависи от нас.