Статии

Спасих брака си

С мъжа ми не бяхме заедно от дълго време, когато проблемите започнаха. След около година съвместен живот вече бяха се натрупали много нерешени конфликти, с които се нападахме при всеки спор.

Не исках да се отказвам от връзката си. Имам дете от друг мъж. Дъщеря- вече тийнейджър. Не всеки би се съгласил на такова условие, но с моя мъж имахме духовна връзка. Мислех, че той е най- великия човек, тъй като я приемаше почти като свое дете. Участваше в дисциплинирането, даваше и съвети, помагаше за издръжката й.

Обаче с течение на времето двамата започнаха да не се разбират. След като ме съкратиха от работа и недостатъчното пари оказаха влияние. Скандалите помежду ни станаха ежедневни, а сдобряванията почти липсваха.

Да отида на психолог беше чиста случайност. Един ден просто попаднах на визитка и реших, че е знак от съдбата. Исках да отидем с мъжа ми, тъй като обвинявах най- вече него за проблемите ни. Той разбира се заяви, че само „лудите“ ходят на психолог. Оставих нещата така. След около месец обаче последва скандал между него и дъщеря ми. Тогава трябваше да тропна с крак. Ако двамата не се разбираха, нямаше как да остана в тази връзка. Бях ядосана ту на дъщеря си, ту на мъжа си.

Само след едно посещение се замислих над моя „дял“ в проблемите ни. Не бяха нужни много консултации, за да подобрим отношенията си значително. Изготвихме съвместен бюджет, който успокои напрежението и създаде място за решаването на по- важния проблем – неговата роля в живота на дъщеря ми.

Не знам защо не осъзнавах, че тя вече има баща. Колкото и да смятах, че мъжа ми е по- добър човек от баща и, нямах право да го сменям. Без чужда помощ двамата никога не бихме могли да създадем „правилата“ вкъщи и да изясним каква ще е неговата роля занапред.

И сега не липсват конфликти, но мога да кажа, че никой проблем не е неразрешим. Понякога е нужно само някой да те научи как да ги решаваш сам.