Статии

Страховете на жертвите

Напоследък все по- рядко чувам въпроса относно причините за домашното насилие и все повече чувам въпроси от типа „А те защо не си тръгват щом са тормозени?“. Трябва да призная, че често този въпрос е съпроводен от някакъв негативен коментар. Въпреки това, срещам и хора, които действително се интересуват от причините. Най- често това са близки, които искат да знаят как да помогнат.  Наистина, за да успеем да помогнем на някой, първо трябва да опитаме да го разберем и да се поставим на негово място.

За да осигурят на децата „здраво“ семейство

За съжаление в едно семейство  най- уязвими са винаги децата. Не мога да опиша колко хора споделят, че не напускат партньора си, за да запазят семейството. Не трябва да забравяме обаче, че децата могат да са обект на насилие, дори то да не е насочено пряко към тях. Дете, което става свидетел на обиди, заплахи, физически посегателства над единия от родителите също е жертва на насилие. Независимо дали децата само виждат тормоза или го изпитват на гърба си, последствията са налице. За един родител обаче, често е трудно да вземе решение, когато алтернативите за детето му са да е свидетел на насилие или да е дете на разведени родители.

Няма къде да отидат

Много често единия от партньорите във връзката става финансово зависим от другия. Независимо дали доходите му са по- ниски или изобщо няма работа, за единия винаги раздялата е свързана с повече трудности- намиране на нов дом, работа и т.н. Евентуален развод или раздяла изглеждат непосилни особено ако жертвата на насилие вече е прекъснала повечето си контакти и няма близки и приятели, на които да разчита за подкрепа.

Ревност и контрол или любов и загриженост

Тези връзки не започват с побой и в началото невинаги поведението на насилника изглежда като тормоз. Той/ Тя може да опита да отдалечи „жертвата си“ от близките и, като казва, че я „предпазва“ от вредното им влияние; Може да я  убеди да напусне работа, тъй като не е нужно да се натоварва толкова; Твърди, че иска да знае къде е по всяко време, тъй като много я ревнува и това е знак на силна любов;

Надяват се, че нещата ще се оправят

Много хора попадат в клопката на мисленето, че нещата ще се оправят от само себе си. Често те са убедени, че причината за насилието е в тях и ако само се променят малко тормоза ще спре. Друг капан е идеята, че могат сами да повлияят на насилника и да го променят. Но най- често срещаната заблуда е, че веднъж щом се опознаят и започнат да си имат доверие, с времето нещата ще се върнат към нормалното.

Смятат, че е всемогъщ/а

След определен период от време, жертвите на насилие започват да вярват, че властта на партньора им се простира и извън тяхната връзка. Понякога за странични хора, твърденията на насилника изглеждат абсурдни, но обекта на насилие на този етап вече е със замъглена преценка.

Адаптират се

Най- лошото, което може да се случи с човек е да свикне с тормоза, на който е подложен. Не мога да опиша броя на случаите, при които съм слушала разказите на жени и на мъже, които просто спират да се борят за себе си. Примирявайки се с положението те се отказват от живота си и започват да  изпълняват ролята на нечия боксова круша.

 

След всичко това е редно да се каже, че тези притеснения рядко са без основание. Ситуацията не трябва да се подценява, нито заплахите на насилника да се омаловажават. Съвети от типа „Просто си стягай багажа и си тръгвай“ е по- добре да се пренебрегват и да се потърси мнение на специалист. Насилието обаче също не трябва да се пренебрегва. От ситуацията трябва да се излезе, но по безопасен начин. Има стъпки, които всяка жертва на насилие, независимо мъж или жена, трябва да предприеме, за да намали риска, в който ще се намира след напускането на връзката.