Статии

Ядрото на увереността

Увереността не е вродено качество. Както много други неща в живота тя се постига стъпка по стъпка, чрез действията, които предприемаме.

Ако не спирате да развивате увереността си, в един момент ще осъзнаете, че сте изградили много повече самоуважение и вяра в себе си. Ще станете по- смели и ще се стремите към живота, който заслужавате. Ще проявявате грижа към другите, но ще умеете да поставяте граници. Ще се захващате с неща, в които виждате смисъл и ще се гордеете с постиженията си.

 „… Ако падна, съм уверен, че ще падна на крака.“ – Дж. Елиът

Тази дълбока увереност, която ни кара да вярваме в себе си, независимо от обстоятелствата се гради на нещо повече от умението ни да симулираме самочувствие пред хората или на гордостта от нашите успехи.

На повърхността

Първото ниво на увереността е нейното външно проявление. Това е начина, по който ние демонстрираме увереност пред света, как показваме самочувствието си – с нашата поза и походка, начина, по който общуваме с другите, силата на гласа ни, ритъма на говорене и т.н.

Повечето хора се фокусират върху развитие на умения от това ниво. Такова поведение може да бъде тренирано и бързо приложено на практика  – на къде да насочим погледа си,  каква поза  да заемем, как да се движим из стаята.  Ако развиваме увереността си само на повърхностно ниво и разчитаме единствено на езика на тялото и харизмата, тя бързо ще се пропука. Лесно можем да изпаднем в неловка ситуация ако самочувствието ни не е подплатено с компетентност в дадена област.

Самочувствие и компетентност

„Без скромна, но обоснована увереност в своите сили няма да постигнеш върхове.“ – Норман В. Пийл

Второто ниво на увереността е свързано с ежедневието ни и начина ни на живот. Увереността е следствие от нещата в живота ни, в които знаем, че сме добри и областите, в които се чувстваме  компетентни. Това не значи непременно професионална компетентност. Възможно е да чувствате увереност, заради това, че сте добра майка, че сте добри в хобито си, че лесно общувате с другите. На това ниво е от голямо значение да знаете кои са силните ви страни, защото именно те ще ви дадат основание за добро самочувствие.

Не трябва да забравяме обаче, че ако компетентностите ни са ограничени само в една област и това ниво на увереността може да се пропука лесно. Ако се идентифицираме само с една роля (напр. на майка, съпруга, професионалист, приятел и т.н.), вместо като уникален  комплекс от интереси, цели, желания и избори, произтичащи от нашата идентичност, самочувствието ни бързо може да рухне. Така например, оставайки без работа или при проблем в брака увереността ни лесно може да се срине, ако идентичността ни се изчерпва само с тези роли. Същото може да се случи ако попаднете в социална среда, в която вашата единствена област на компетентност не е ценност (напр. Ако единствената ви роля е на добър професионалист, тя няма да ви даде увереност в компания от хора, които не ценят професионалното развитие).

Добре е да се стремим да поддържаме баланс и да развиваме уменията си поне в няколко области на живота ни.  По този начин винаги ще имате на какво да се опрете.

Ядрото на увереността

 „… Уверен съм, че човек, който не е имал в живота изпитания е живял напразно.“ – Д. Копланд

Ако от добри професионалисти се превърнем в безработни, от добри майки в разведени съпруги, от душата на компанията в човек без приятели, какво ни остава? Когато всички украшения и титли ни бъдат отнети, как ще продължим да вярваме в себе си?

Това е ядрото на увереността. Когато се съмнявате във вашата компетентност, в способностите и уменията ви и нямаме сили да вървим с изправена походка, пак има неща, които не могат да ни бъдат отнети.

Това са нещата, които са станали част от нас – нашата идентичност, житейския ни опит, това, в което с времето сме се превърнали. Нашата ценност, достойнството и интуицията ни ни карат винаги да се изправяме и да виждаме смисъл в нещата около нас. Това са нещата, заради които знаем, че ще се изправим, дори да изгубим всичко останало.

Тази увереност се постига най- трудно, но никога не може да бъде пропукана. Тя се гради на рисковете, които предприемаме, на провалите, след които се изправяме, на живота, който живеем.

Тази вътрешна увереност не се гради на това как другите реагират на външността, гласа и титлите ни. Тя е изградена на знанието какви сме, когато свалим всички украшения от себе си. Какви са ресурсите ни, без значение от обстоятелствата.

„Възниква страх, когато изгубиш увереност в това, че ти си ти. – Антоан дьо Сент Екзюпери